9 февр. 2010 г., 13:15

Истини от живота...

803 0 3

Дали светът голям е, или не?
... не съм достойна да го преценявам...
Дали ще съм съборена на колене?
... едва ли има нужда да ви обяснявам...

Голямото завръщане дали е край?
... това е дело на светците...
Дали земята ни била е рай...
Това го знаят само праотците...

Прахът на цветето не е ли обич?
... попитайте пчелата, дето го отпива...
Да падаш духом е невиждан бич...
Защото знаеш - нещо бавно си отива...

А дядо Господ има ли крила?
Защо да няма - той е Вездесъщ...
А ангелите - негови ли са деца?
Защо пък не - парченца свята ръж?

Дали умира похотта?
Едва ли - ако си я искал...
Ах, лошо нещо е страстта,
когато с предразсъдъци си я оплискал!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много рядко се срещат такива прекрасни стихотворения
  • Жарава, караш ме да се изчервявам!
    Ангел, точно към това се стремя- към смисъла на нещата!
  • Прекрасни стихове пишеш, Мони!
    И не са просто подредени хубави думи!!!
    Благодаря!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....