История за една любов...
В един прекрасен слънчев ден
ти изрече слова,
които ме отвлякоха в твоя плен,
които се забиха в моята душа.
Беше прекрасно до мига,
в който разбрах, че това
не е любовта красива,
а съдбата злочестива.
И рани се отвориха,
които после с болка заговориха.
Жестоко е, нали,
така силно да боли?
Спомените връщат се назад.
Раят се превръща в ад.
Черни са дните,
a горчиви сълзите.
И преобърнахме щастието в тъга.
И превърнахме любовта в игра.
Така бе решила съдбата -
като вълци да вием срещу луната.
От раните кръв да тече
и към миналото да ни влече.
Спомените да са тежки,
за да помним нашите грешки.
Но трябва напред да продължим,
главата нависоко да държим.
Сърцето силно да тупти,
усмивката отдалече да личи.
Слънце има всеки ден.
Животът не е толкова студен.
Просто погледни от друга страна.
Просто намери отново любовта.
Нека истината да цари
и щастието да я краси.
Попътен вятър да повява
и мечтите той да изпълнява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ив Все права защищены
