Изборът

enfant (Ивелина)
33 35

4 авг. 2012 г., 19:43

Поэзия » Философская

719 0 2

Седни до мене и кажи ми,

аз търся вече отговора сто години.

Ако можеш, помогни ми,

но съветите си, моля те, спести ми...

Как да разбера с кое живота си да продължа,

дали с моментите единствени, незабравими.

Или пък с монотонността да се обвържа,

да търся сигурността в дните повторими...

Дали ако на душата си ù позволя

безгрижието и волността на младостта,

някой ден ще ми поиска цената да платя,

за миговете щастие, за любовта...

Може би да се откажа трябва от голямата любов,

да живея живота празен, но все пак живот.

Дните ми ангажирани, сериозни, но в обков,

с мъжа, обичащ ме, даващ ми стабилността до гроб.

Кажи ми сега, приятелю, в кое да вярвам и да търся,

знам, ти ще кажеш за златната среда, но нея не винаги я има.

И как на душата си да ù обясня,

че щастието само в миговете кратки го откривам,

но сили нямам само с тях цял живот да се задоволя.

enfant (Ивелина)

2012-08-04T22:14:20+03:00

Понякога не формата е водеща,колкото съдържанието и начинът му на изразяване... в крайна сметка всичко е въпрос на лично отношение и разбиране ...
Nejnostt (Даниела Тодорова)

2012-08-04T21:11:36+03:00

Жалко, че не е постигната стихотворната форма, иначе въпросът е достоен за поезия!