Изчезнала (?)
Застреляй ме.
Знаеш ли как ми е хубаво
да се будя
от тежки куршумени крясъци?!
А тя, тая, наглата,
вътре във мене,
рисува, умирайки, теб.
Предоргазмено.
Мразя я.
Мразя, когато изписва простора ти.
Онзи, лазурният, шеметно синият.
Мразя, когато те дебнат очите й -
жадните бездни,
дълбани от мимове.
Тя те жигосва.
Бясно танцува по жилите.
Бяга екстазно.
Докосва ръцете ти.
Гаси си цигарите в кожата.
Твори киселинни усмивки.
С лицето си.
...
Ти я сънуваш.
А на мен ми е хубаво
да се будя от тежки куршумени крясъци...
Приспи ме - безмълвно.
Застреляй ме.
Упорно.
До утре ще бъда изчезнала.
Вярваш ли?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Маринова Все права защищены
