Изгрев

Обичам те както цветята обичат слънцето,

Прегръщам те като полето – земята.

Жадувам те като тревата – капки роса.

И всеки миг с теб е ценен, защото от погледа ти съм пленен.



Как да ти го обясня,

ще бъда възможно най-ясен.

Може да не се изясня,

дори в стиховете – ужасен.



Но прости ми за това,

хванат съм във плен,

тиха е любовта,

нежен сън си за мен.



Всеки миг, прекаран с теб,

по-ценен е от вечност с друг човек,

а когато заговориш с онзи мил глас,

изпадам в чист захлас!



А прегръдката ти, мека като коприна,

докосваща, сладка, нежна,

сякаш прегръща ме душата ти невинна

и въпреки това е тъй гореща.



Наблюдавам те и не вярвам,

как е възможно грешник като мен

да вижда Ангел, да го докосва,

да обича...