Няма лекарство, което да излекува мъката ми.
Няма лекар, който да съживи умрялото ми сърце.
Любовта ми вече не е жива.
Сърцето ми вече е разкъсано на две.
Страхът обзел е моята душа.
Умът ми вече не е с мен.
Аз съм плачеща върба, която търси изгубената си душа.
© Мария Костадинова Все права защищены