Всяка вечер самотна те чакам
и се чудя защо е така.
Заслужавам ли бавно във мрака
като свещ да догарям сама.
И през всичките тези години
аз отдавам любов и мечти,
правя планове скромни да имаме
дом, семейство и малко пари.
Ти си този, за който аз вярвах,
че ще бъде единствен за мен,
че ще имаме истинско щастие,
скъпи спомени, пламенен ден.
Но отново самотна те чакам
и се чудя защо е така.
Как така се развалят нещата,
как се трупа в сърцето тъга.
Пак във мрака с последна надежда
опит правя да върна това,
за което мечтаехме заедно,
не отдавна, но бяхме деца.
Аз пораснах и искам стабилност,
мъжко рамо, семеен уют.
И със гордост да казвам на всички:
„С него споделям аз земния път.”
© Преслава Петкова Все права защищены