Излишна съм, така ми каза ти,
ненужни са прегръдките ми,
нежелани са целувките ми,
неприятно ти е присъствието ми.

Излишна съм, така ми каза ти,
сълзите ми безбройни
според теб фалшиви са били,
тъгата безгранична
според теб лъжа е била,
а нашата раздяла -
лъжа ли бе и тя.

Излишна съм, така ми каза ти,
използва ме и ти омръзнах, нали?
Поигра си с мен за кратко и ме остави сама,
подигра се с моите чувства,
потъпка счупеното ми сърце.

Излишна съм, така ми каза ти.
Нима тогава думите ти мили
лъжливи са били,
нима целувките са били неискрени,
нима напразно си губел времето ми.

Излишна съм, така ми каза ти.
Ненужна, непотребна, нежелана
съм сега, а преди, спомняш ли си
как със мен умираше да си.

Излишна съм, така ми каза ти,
все още не мога да проумея
как толкова лесно с друга ме замени,
как забрави миналото ни,
как загърби спомените
и защо така се промени.
 
Ненужна съм, така ми каза ти.
Помни, ще дойде време,
ще съжаляваш за тези свои думи ти,
ще страдаш, ще плачеш,
както мене сега,
ще искаш да се върна,
но това ще стане
точно никога,
защото ти сам така избра,
ти сам така реши,
аз знам - това е краят и знам,
че безкрайно много ще ме боли,
ала след време, все някога,
тази болка ще отшуми,
тогава ще си ти на мое място
и ще плачеш с моите сълзи,
ще се опитваш
да чуеш в тишината моя глас,
ще искаш
да видиш в тъмнината моите очи,
ще се надяваш на миг щастие със мене,
на миг от преди,
сърцето ти за мен ще бие,
надежда една жив ще те държи,
че някога отново ще ме видиш,
че някога отново ще бъде както преди…


Излишна съм, така ми каза ти,
не ти трябват устните ми,
нямаш нужда от прегръдките ми,
нямаш желание да ме видиш ти.
Но помни, това ще се промени.