ИЗНЕНАДА
Топло лято – топла изненада.
Две кафета, няколко цигари.
Топло чувство плахо се прокрадна,
сладка болка леко ни опари.
Беше сладък шемет и безумие.
Бяха дълги пътища напреде.
Втурнахме се в някаква посока –
дяволче ли хитро ни поведе.
Твоята ръка не я изпусках
и от теб очите си не свеждах.
Пиех жадно сладките ти устни,
грабех алчно младата ти нежност.
Водопад от щастие ме повлече,
летен вихър буйно ме понесе.
Ала лятото отмина вече
и настана жълта тъжна есен.
Ти се връщаш в старата си къща
зимата на топло да прекараш,
ала аз не искам да се връщам
и не искам още да повярвам.
Две кафета, няколко цигари.
Кой сега ни дебне от засада?
Есента ни идва днес на гости.
Тъжна есен – тъжна изненада.
© Георги Белев Все права защищены