Мила приятелко, искам при теб
да гледам спокойните ти сини очи,
да усетя палещите ти цигара ръце,
да се изгубя в буйната ти къдрава коса,
да чуя гласа ти -
как искам да чуя гласа ти!,
да почувствам думите ти
вътре в душата, в съзнанието, в сърцето ми.
Имам нужда от всичко твое, от теб.
Нека пак да плача,
но този път от радост.
Ти знаеш ли дали радостните сълзи са солени?
Аз не. Как да разбера?
Искам да можеш ти да ми кажеш.
Аз ти вярвам.
Вярвам ти на усмивката,
на погледа, на ръцете, на движенията ти.
Искам да ми вдъхнеш сили,
моля те, направи го!
Искам следващата ми изповед да е за сълзи от радост,
а не с мирис на извехнали цветя... четни...
Моля те, очаквам помощта ти.
Побързай, защото бавно умирам.
Побързай...