Изповед
Изповед
Душата ми е слънчева вселена,
когато ме погалваш с поглед мил,
защото под обвивката ми тленна
ти истинската мене си открил.
И въпреки това, че съм различна,
и в хорските представи е табу,
не се виня затуй, че те обичам –
пред твоя праг аз тихо се събух...
И само там навеки ще остана
с една любов в сърцето да мълчи.
Загадъчно като съдбовна тайна
покрай живота ми присъстваш ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Радомирова Все права защищены
