14 янв. 2007 г., 20:11
Изповед
Искаш ли да ти кажа че те мразя?
Ето, заявявам го пред всички гласно и пред себе си дори...
Нека всички да чуят тази проклета лъжа...
Нека да чуят и дано да повярват, дано да повярваш и ти...
Дано и разбитото ми сърце чуе и се моля, и то да повярва, и да престане да вика с този силен и пронизителен вик, че иска и обича само теб...
Искам да повярваш... Искам да си мислиш, че не искам да те виждам, че не искам да те чувам, че те мразя толкова силно, колкото всъшност те обичам!
© Любомира Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Понякога трябва да пренебрегваме гордостта си,за да бадем щастливи!
хубав стих Поздрав!!! -
Като идея много ми харесва, но нещо оформлението май не е като за стихотворение
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Наистина понякога така се получава!-Колкото обичаме,толкова и да мразим...
Но дали е истинска омразата,както обичта?
И дали можем и двете да изпитв3аме едновременно?
Все още е спорен вупрос за мен!
Поздрав!