25 сент. 2012 г., 12:34

Изповед, вариант трети

610 0 0

За любовта Човек ще стана,
от искреност ще заблестя!
Най-скъпа тя за мен  остана,
в сърцето ми живее тя!

Тя майка е на красотата.
И изворът на радостта.
По-вечна е от Времената.
По-млада е от Младостта.

Потърсиш ли любов със сила -
от тебе ще избяга тя...
По-скоро би света взривила,
но не да е на колена!

Със злато тя не се купува!
Тя иска пълна свобода.
На никого тя не робува!
Страхува се от тъмнина...

Тя цялото сърце изисква,
на части тя не го дели!
Хитруваш ли, поемаш риска,
на дъното да те свали!

Щастлив съм аз дорде я имам!
От този свят не се боя!
Без нея идва мойта зима 
и няма да я преболя...

Когато тя е споделена,
ти си на Седмото небе!
Но караш ли я със остена,
тя с нокти ще те одере!

Щастлив е, който Любов има,
но е обвързан без предел!
Тя взе от мен каквото имах
и ме направи ХЕКРЕДЕЛ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...