28 окт. 2021 г., 17:23

Изповедта на един полуваксиниран

549 0 0

Вече станал съм кожа и кости,
изтощен от корона и страх.
Няма време за никакви гости.
Да изляза навън? Ще е грях...

В мен поетът не вижда предели.
В мен човекът е счупен надве.
Вън народът се бясно разделя
под пробито с ваксини небе.

Брат на брата пътеката спира
и го бута с корава ръка.
Плаче всяка секунда всемирът
и тъгата му пълни река.

Няма в парка дечица, които
да играят на разни игри,
а небето ни скъпо – пробито –
си мечтае за края дори.
 
На закрито линея, не пея,
а немея. Какво не видях?...
Не живея, а в дните си крея.
Ще изгрее ли нашият смях?

Не издържам на тази тревога
да се будя с корона и страх.
Да се смея, забравих: не мога,
и да бъда щастлив, не успях.

Вече станал съм кожа и кости.
Вечер плача за стария свят.
Няма в дните ми никакви гости,
а и дните ми жални скърбят.

Ако няма в родината мила
аз кого да целуна с душа –
нека те ме изчакат пред Била.
Ще пристигна с послушна ръка.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...