Изпращане
770
0
0
В самотата на отлитащите птици
и на твоето поредно заминаване,
в тъгата на отронения лист
и в моята самотна фигура
сред златото
и пурпурната песен на поредния сезон
изгрява бъдещето на едно очакване.
А блатото намигва и ми казва:
И на едно изпращане!
1979
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Пачова Все права защищены
