Извинявай...

                    Извинявай...

Осъзнавам грешката си в този ден,

Това не заслужаваш,

Ти си толкова добър със мен,

А само болка аз ти причинявам...

Защо така ли става...

Аз знам, причината е в мен,

Сега само нашата любов остава...

А ден след ден те правя по студен...

Сълзите си аз крия,

В съня на колене ти падам,

А ти, превзет от някаква магия,

Мълвиш: "Обичам те и ти прощавам..."

Извинявай, че отнемам доброто настроение,

Не исках, мило, извинявай, несъзнателно го правя...

Все обещавам си: ще променя туй мое поведение,

Но как пред теб да се оневиня, как да се поправя...

Не знам дали ми вярваш,

Безкрайно много те обичам.

На теб аз вечно ще съм вярна

И в безкрайна любов ти се вричам!

Обичам те и ти си моето момче,

Обичам те и никога не ще те изгубя,

Обичам те, на теб ти давам моето сърце,

Обичам те дори понякога да съм със тебе груба...

Извинявай, мило, дано някога на мен простиш,

Грешките си няма да повтарям,

Аз знам, заради мен понякога скърбиш...

Обичам те и много, много съжалявам.