ЖАР ПТИЦА
Жар птица на щастието веднъж
нежно с крилото си ме погали.
Това беше миг, като пролетен дъжд,
но ме право в сърцето удари.
Засияха мойте жадни очи -
тъй хубаво е да се живее!
С теб да съм и ден, и нощ до зори.
Сърцето пълно иска да пее.
И стана мой целият голям свят -
цветя, дървета, зверчета, птички...
Звънеше в ушите ми детски смях ...