Жена
Да бъдеш щастие красиво,
облечено във светлина.
Да бъдеш нещо несравнимо,
обвито във безброй цветя.
Да бъдеш лъч надежда в мрака,
да топлиш нечия душа.
Да знаеш, че любимият те чака
да даваш нему младостта.
Да се усмихваш с красота неземна,
да даваш всичко пак от теб.
Да вярваш в любовта така потребна
и да не е сърцето ти от лед.
Да плачеш тихичко във мрака,
да бъдеш сила в слабостта.
Да знаеш, че животът тебе чака
и да се изправяш ти сама.
Със мъка щастието в култ да вдигаш,
да се усмихваш даже във беда.
На самотата леко да намигаш,
дори да те убива тя.
С коси сребристи по света да бродиш,
усетила ти всичко на света
и все за своите любими да се бориш
... това е чувството да си жена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
стихотворението е написано много добре 
