21 янв. 2017 г., 19:17

Жените

466 0 0

                                                     Жените

 

Жените в моя живот!

Така и не успяха да ми сложат хомот!

Умни, красиви, понякога забавни,

бяхме млади, а времената – славни.

Влюбвах се искрено в всяка от тях,

да обичаш и  да любиш не е грях.

Раздавах им любов, част от моето сърце,

то е голямо, но не остана за мене!

Искрен бях и гледах ги в очи,

обичах ги и при раздяла със сълзи.

Една от тях ме дари със синове добри.

Уви, сега без Татко си са, но не са сами.

Подарявах им роза и стих дори,

дали са ме разбрали, някой да, други надали!

А само как боли! При раздяла! Как Боли!

Животът продължава и след това. Нали!

Не трябва да се отчайваме, макар и сами!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...