Жигосана
Залагаш мрежи, хрускащи препятствия,
неумолимо гониш ме из времето.
В колоди карти Таро ме размесваш,
разбиваш ме и стръвно ме изтегляш...
В часовници тиктакащи ме мериш,
в заспали календари изброяваш ме,
в бутилки сляпа нежност ме наливаш,
ума ми консервираш, жилите ми стягаш...
Пекар безумен в хлябове ме месиш,
изпичаш ме и мигом ме изяждаш.
Преди съдбата сляпа да ме жегне,
жигосваш ме и пак ме замразяваш...
Заливаш ме със обич - до удавяне...
в изронени пространства ме запращаш,
в Геената ме пържиш и спасяваш ме -
гениално същността ми претворяваш...
Залагай ме, гони ме... И ме връщай!
Разбивай ме, наливай ме, изпий ме!...
Меси ме и отново ме изяждай...
Жигосването нека не зараства!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дениса Деливерска Все права защищены
