Жив мъртвец


Един глас в мене шепне,

объркани думи неспирно ми мълви,

едно чувство в дълбините тръпне

несподелено, прави кървави следи.

Едно лице с блуждаещ поглед,

пребледняло, наподобяващо мъртвец,

все още живо, прави оглед,

все още вярата плете венец.

Едно тяло истинало от болка,

една плът изпълнена с копнеж,

сълзите парещи лекуват го и топлят,

стопяват обвилият го скреж.

Една душа, препускаща в дните,

една блудница, объркваща сърцето,

тя търси обич, но оглежда се в лъжите,

тя потънал кораб е в морето.