9 мая 2006 г., 00:52

Жив мъртвец

955 0 1

Жив мъртвец


Един глас в мене шепне,

объркани думи неспирно ми мълви,

едно чувство в дълбините тръпне

несподелено, прави кървави следи.

 

Едно лице с блуждаещ поглед,

пребледняло, наподобяващо мъртвец,

все още живо, прави оглед,

все още вярата плете венец.

 

Едно тяло истинало от болка,

една плът изпълнена с копнеж,

сълзите парещи лекуват го и топлят,

стопяват обвилият го скреж.

 

Една душа, препускаща в дните,

една блудница, объркваща сърцето,

тя търси обич, но оглежда се в лъжите,

тя потънал кораб е в морето.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Амбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ,,тя търси обич, но оглежда се в лъжите,
    тя потънал кораб е в морето.''

    БРАВО! Много ми харесва! Много е силно...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...