30 апр. 2008 г., 22:29

живот

1.2K 0 2

Ден първи

Аз не спя... събуждам се рано с мисълта за теб.

Ароматът ти е пропил кожата ми...

Колко трудно ще те измия от себе си, колко трудно ще те приема в мен.

Спя, но не сънувам... ако сънувам - ще бъдеш ти.

Колко лесно беше вчера, ти бе толкова далеч от мен.

Сега си в мен и ме караш да те искам.

Моля те, върви, не поглеждай към мен... аз съм вече грешна.

 

Ден втори

Ароматът ти изчезна след третото взимане на душ.

Кой си ти?

Дявол или просто човек.

Шептиш ми думи, които не мога да забравя,

отблъснах те, но ти се върна за мен.

Защо ме поиска отново, аз помня всеки твой жест.

Сега имам нужда от теб, имам нужда да те притежавам, а не искам.

Затварям очи, за да отворя душата си за теб, затварям очи, за да те видя.

 

Ден трети

Тръгвам си, за да се върна.

И се връщам, за да те почувствам.

Толкова е трудно да съм с теб и толкова красиво да те чувствам.

Да живея, за да те загубя... и ще те загубя.

Понякога се чувствам празна, понякога се чувствам силна.

Колко пъти ще ти кажа „сбогом”?!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Невена Милчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...