23 сент. 2011 г., 01:08

Живот

662 0 0

Аз сега на теб говоря;
всяка дума пълна е със пламък.
Но гранитните стени няма да съборя - 
гледаш ме с очи от камък.

Гледаш ме със поглед празен.
По-добре е на стената да говоря.
Но твоят отговор не е вече важен - 
няма грешката си вече да повторя.

Вътрешно, аз знам,
аз знам, че не разбираш.
Не виждаш моя плам.
Не се опитваш да се взираш.

Но не знам защо изобщо ти говоря.
Отдавна знам, че нищо няма да постигна.
Знам, безчувствието няма да прогоня,
до тебе нивга няма да достигна.

Знам, че няма смисъл да се боря.
Знам, че нищо ново не бих ти подарила.
Остана ми само все да се моля
някъде искрица живот да си съхранила...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...