23 сент. 2011 г., 01:08

Живот

659 0 0

Аз сега на теб говоря;
всяка дума пълна е със пламък.
Но гранитните стени няма да съборя - 
гледаш ме с очи от камък.

Гледаш ме със поглед празен.
По-добре е на стената да говоря.
Но твоят отговор не е вече важен - 
няма грешката си вече да повторя.

Вътрешно, аз знам,
аз знам, че не разбираш.
Не виждаш моя плам.
Не се опитваш да се взираш.

Но не знам защо изобщо ти говоря.
Отдавна знам, че нищо няма да постигна.
Знам, безчувствието няма да прогоня,
до тебе нивга няма да достигна.

Знам, че няма смисъл да се боря.
Знам, че нищо ново не бих ти подарила.
Остана ми само все да се моля
някъде искрица живот да си съхранила...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...