25 июл. 2021 г., 11:09

Живот след теб

1K 0 1

Всяка сутрин паля цигара,

цигара след цигара гори.

Спомени като дим излизат,

а ти спомняш ли си,

за нашите мечти?

 

Той и посвети стихосбирка,

но така и не я довърши.

И двамата бяха влюбени,

но и любовта им не се…

довърши.

 

Часовете все така бавно летят,

като затворник приел съдбата си.

Но края на деня идва,

идва и страшната мисъл.

Да си тръгне от нея,

без да падне и сълза.

 

Няма как,

няма как да няма сълзи,

там където има много любов,

има и много сълзи.

 

Може би повече няма да я целуне,

да я целуне ей така, за довиждане.

Тази мисъл, започва да тежи,

отново и отново падат сълзи…

 

Ти си моята църква,

моето спасение.

Най-големият ми грях

и най-големият ми дар.

 

Тъмна къща, пред която пак седя,

тук в мрачната гора.

Врати които преди, караха сърцето ми да туптят,

чакайки една целувка.

 

Никой не знае, че е празно,

празно е сърцето ми.

Защото теб те няма там,

защото теб те няма там…

 

Така е и живота след теб,

като голяма къща,

пълна с празни гости,

гостите сме ние,

Или може би съм сам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Гадев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...