Кабаре
Аз съм смъртта - кабаретна танцьорка,
разголила потни бедра.
С повехнали тръпнещи устни,
с изтощена от дим и от краски коса.
Аз танцувам за теб - тъй разголена.
Пий от моята похот, от моята лъст!
Нека слеем в прегръдка телата си
и да потънем в облъка гъст
от беззвучната музика и дъха на вино.
Нека мами те моята плът -
ние с тебе сме вече едно
и ще хукнем по стръмния път.
Нека чупят се чашите, нека звънтят -
погледни ме - аз съм смъртта!
Нека пият и плачат, нека крещят -
забрави ги - подай ми ръка!
17.07.1995 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Николова Все права защищены
