кажи ми
пропилях ли си лятото
като толкова силно те исках
можех да ида при всекиго,
но тебе пред всички обикнах
кажи
пропилях ли си дните,
опиянена до лудост по тебе
подарих ти даже мечтите,
а ти захвърли ме сякаш бях тежест
рани ме
есента ме цяла изпива
и дъждът по мен е катран
кръвта ми във вените спира
аз нямам какво вече да дам
влачи
влачи и последния спомен за мен,
пази ме до вечност
но помни, че ти беше виновен
носи ме на всяка следваща среща
питай ме
питай ме колко ми липсваш
за първи път ще те излъжа
лицата в града все на тебе приличат
дъхът ти вятърът все при мен връща
питам те
липсвам ли ти
страшно,
влудяващо,
срамно,
трагично,
така, както ти на мен
едно ще ти кажа след всичко
ти пак оставаш същия човек,
затова надявам се да отговориш - не
(и дано знаеш това добре)
© Виктория Георгиева Все права защищены