4 нояб. 2020 г., 22:13

кажи ми

640 0 0

кажи ми

 

пропилях ли си лятото

като толкова силно те исках

можех да ида при всекиго,

но тебе пред всички обикнах

 

кажи

 

пропилях ли си дните,

опиянена до лудост по тебе

подарих ти даже мечтите,

а ти захвърли ме сякаш бях тежест

 

рани ме

 

есента ме цяла изпива

и дъждът по мен е катран

кръвта ми във вените спира

аз нямам какво вече да дам

 

влачи

 

влачи и последния спомен за мен,

пази ме до вечност

но помни, че ти беше виновен

носи ме на всяка следваща среща

 

питай ме

 

питай ме колко ми липсваш

за първи път ще те излъжа

лицата в града все на тебе приличат

дъхът ти вятърът все при мен връща

 

питам те

 

липсвам ли ти

 

      страшно,

          влудяващо,

              срамно,

                   трагично,

 

така, както ти на мен

едно ще ти кажа след всичко

ти пак оставаш същия човек,

затова надявам се да отговориш - не

(и дано знаеш това добре)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...