4 нояб. 2020 г., 22:13

кажи ми

644 0 0

кажи ми

 

пропилях ли си лятото

като толкова силно те исках

можех да ида при всекиго,

но тебе пред всички обикнах

 

кажи

 

пропилях ли си дните,

опиянена до лудост по тебе

подарих ти даже мечтите,

а ти захвърли ме сякаш бях тежест

 

рани ме

 

есента ме цяла изпива

и дъждът по мен е катран

кръвта ми във вените спира

аз нямам какво вече да дам

 

влачи

 

влачи и последния спомен за мен,

пази ме до вечност

но помни, че ти беше виновен

носи ме на всяка следваща среща

 

питай ме

 

питай ме колко ми липсваш

за първи път ще те излъжа

лицата в града все на тебе приличат

дъхът ти вятърът все при мен връща

 

питам те

 

липсвам ли ти

 

      страшно,

          влудяващо,

              срамно,

                   трагично,

 

така, както ти на мен

едно ще ти кажа след всичко

ти пак оставаш същия човек,

затова надявам се да отговориш - не

(и дано знаеш това добре)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...