Кажи ми, Господи, ако те има...
Безсилна съм каменната стена с глава да разбия...
Плача, защото вече умирам...
И пътя отдавна изгубих...
Плача зарад насилието, което изпитвам...
И няма, няма помощ къде да открия...
Залъгвам се често, че скоро всичко ще свърши...
Усещам - до края сили няма да имам.
Кажи ми, Господи, ако те има...
Кажи ми, защо ме наказваш...
и как след всичко да се усмихвам?...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Славова Все права защищены