Кажи ми, обич моя,
толкова ли много те боли,
че поисках да съм само твоя,
че на тебе кръстих моите сълзи?
 (Оставих сърцето в пламъци да изгори.)


Обич моя, ти кажи ми,
дали раних те със това, че страдах?
Ако ще олекне - от живота си изтрий ме.
Пред теб достатъчно с молитви падах...
 (И сол във раните си слагах!)


 Обич моя, моля те... прости ми,
че живота си на тебе посветих!
Хайде, всяка болка ти върни ми,
върни сърцето ми, че и него ти дарих!
(По възможност залепено, че от ударите го разбих!)


Кажи ми, обич моя...
 много ли сега ме мразиш
 затова, че газих във покоя
 (на душата ти). И още ли ме пазиш,
или със спомена ме изостави...
бездомна във безкрая?