Как да забравя
Погледът ми с твоя там се срещна.
Споменът от срещата ни някъде отекна.
Как да те забравя, щом мъката във мен изгаря,
а болката ме чака там, на следващата гара.
Капка по капка сълзите изчезват.
Стъпка по стъпка и спомените ги следват.
И плаша се, че ще те забравя,
и мразя се, но какво да направя.
Безсилна съм! За мене е ясно,
остана ми само да страдам - безгласно.
И всеки ден със болка умира,
а сърцето за тебе да плаче не спира.
Макар да забравям,
макар вече рядко да страдам,
сърцето нашепва и стене...
Как можа съдбата ми теб да отнеме!
(на баба Любка - Липсваш ни!)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лия Василева Все права защищены
