15 нояб. 2019 г., 21:51

Как искам

1.3K 0 0

Как искам да запея, но не мога.

Нямам глас дори да заговоря,

а искам да крещя.

Ала не бива. Не бива,

да крещя на глухите.

 

Как искам да рисувам: небе, земя.

Знам, очи за цветовете нямам,

но искам да съм фар.

Ала не бива. Не бива,

на слепите да светя.

 

Как искам да летя в простора горе.

Без криле на раменете – искам

да съм буревестник.

Ала не бива. Не бива,

със бурята да споря.

 

Как искам да не искам, а да мога,

да светя, да говоря или

да крещя със бурята.

Ала не мога. Не мога,

против орисията.

 

А казват, някъде един щастливец,

против морала и законите,

смело, без да пита,

на всички като птица пеел,

светел и рисувал.

 

Пък аз!...

Дори не смея да попитам,

че после да опитам...

А времето лети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Балкх Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...