Как искам да те имам пак до мен,
сред полъха на цъфнали липи,
сред росната трева на слънчев ден,
след погледа ти, с който ме плени!
И с който сякаш към живот ме върна,
и пак открих във всичко красотата!
Как делника ми мрачен - преобърна,
че все едно не стъпвах по земята,
а все летях във ярки небосводи,
и с песен херувимска - на полята,
забравил за довчерашни несгоди,
за мъката си, в стихове излята!
За всичко туй отново бих обърнал,
живота си на страницата прежна,
с треперещи ръце, те бих прегърнал,
измолил прошка, от душа ти...нежна!
22.07.2016 г.
© Владислав Недялков Все права защищены