Как съм пишел...

Не пиши негативно!
Опиши красотата.
Мисли позитивно!
Слей се със свободата...
Все заръки неясни.
Сякаш искам да страдам?
Сякаш чуждите маски,
мен лицето ми стягат...
Ще ви кажа директно
как пиша сега.
Нищо тук не намеквам.
С телефон съм в ръка.
От Брайтън се лашкам
и не дремя, а пиша.
Точна думичка - пасвам
и с подредбата дишам.
Искам нещо да кажа,
но не с прочетени мисли.
Леснотата не важи
пред мечтите ми чисти.
С едната ръка
държа телефона.
С другата си набирам
буквите от бутоните.
Ако чувствам обида,
тя в стиха ми личи.
Аз не пиша да видя,
пиша да отшуми...
Ето, няма рецепта,
но това си е плетство.
Поезията е чувство,
тя е вълшебство.
Тя идва отгоре
и сяда на листа,
и има история
богата и чиста.
Дали със усмивки
или много сълзи,
поезията е чувство,
щом докосва мечти.