14 янв. 2014 г., 23:16

Какво е да се върнеш у дома

1.4K 0 7



Какво е да се върнеш у дома, 

когато си живял далече,  където бил си чужд,  дори на себе си... Там, дето нощите са винаги по-черни и утрото тежи на раменете, и всяка нощ молитва е - обречена, защото ден след ден от себе си си тръгваш...   Когато си живял далече,  какво е да се върнеш у дома - да пиеш утрото и светлината с шепи, да грабиш трескав звездното небе, за да го имаш дълго - в себе си да го разпръснеш и с него да догаряш след това...   Когато си живял далече,  какво е да се върнеш у дома,  дори да е със сетните ти сили, земята да целунеш, да усетиш как новият живот тупти във нея, преди смирен и тих, със обич да потънеш във тихите ù пазви  - като в гроб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Масларска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесна гледна точка Красимира! Да събереш България в сърцето си и да я носиш със себе си където и да отидеш. Страхотно! А останалото е страх. И аз се страхувах известно време, че както Антей сина на земята мога единствено да черпя сили когато съм в България. Мъчеше ме носталгията. После разбрах, че това което е в душата живее свой собствен живот и когато е достатъчно силно, създава своя реалност. Ти черпиш сили от звездите, въздуха, водата на България и се стремиш да не забелязваш бензиностанциите на Шел, мак Донълдсите, английските думички в говора на младите българи. Аз намирам България в облаците над Индиана, в отруднените мазолестите ръце на стария амиш и муншайна правен в Кентъки. В Канада намирам България в ресторантчето на чичо Нико в Торонто например. Сигурен съм, че в Монреал има много България. Нали ти си там.
  • Благодаря ви от сърце! Много ме зарадваха коментарите ви! Тъжно е само, че може би зад всяка емигрантска съдба стои някаква такава болка...
  • Присъединявам се към коментарите.
    Изживяно.
    Поздрав за стиха!
  • Дълбоко преживяно и вълнуващо изразено чувство!
    Поздравявам те!
  • Толкова е истина!!!
    Знам какво е... за съжаление...
    Разплака ме.
    Поклон доземи пред този стих!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...