quinousmene (Красимира Масларска)
18 47
14 янв. 2014 г., 23:16

Какво е да се върнеш у дома 

  Поэзия
1014 0 7



Какво е да се върнеш у дома, 

когато си живял далече, 
където бил си чужд, 
дори на себе си...
Там, дето нощите са винаги по-черни
и утрото тежи на раменете,
и всяка нощ молитва е - обречена,
защото ден след ден от себе си си тръгваш...
 
Когато си живял далече, 
какво е да се върнеш у дома -
да пиеш утрото и светлината с шепи,
да грабиш трескав звездното небе,
за да го имаш дълго - в себе си да го разпръснеш
и с него да догаряш след това...
 
Когато си живял далече, 
какво е да се върнеш у дома, 
дори да е със сетните ти сили,
земята да целунеш, да усетиш
как новият живот тупти във нея,
преди смирен и тих, със обич да потънеш
във тихите ù пазви  - като в гроб...

© Красимира Масларска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесна гледна точка Красимира! Да събереш България в сърцето си и да я носиш със себе си където и да отидеш. Страхотно! А останалото е страх. И аз се страхувах известно време, че както Антей сина на земята мога единствено да черпя сили когато съм в България. Мъчеше ме носталгията. После разбрах, че това което е в душата живее свой собствен живот и когато е достатъчно силно, създава своя реалност. Ти черпиш сили от звездите, въздуха, водата на България и се стремиш да не забелязваш бензиностанциите на Шел, мак Донълдсите, английските думички в говора на младите българи. Аз намирам България в облаците над Индиана, в отруднените мазолестите ръце на стария амиш и муншайна правен в Кентъки. В Канада намирам България в ресторантчето на чичо Нико в Торонто например. Сигурен съм, че в Монреал има много България. Нали ти си там.
  • Благодаря ви от сърце! Много ме зарадваха коментарите ви! Тъжно е само, че може би зад всяка емигрантска съдба стои някаква такава болка...
  • Присъединявам се към коментарите.
    Изживяно.
    Поздрав за стиха!
  • Дълбоко преживяно и вълнуващо изразено чувство!
    Поздравявам те!
  • Толкова е истина!!!
    Знам какво е... за съжаление...
    Разплака ме.
    Поклон доземи пред този стих!!!
  • не е лесно, но си помисли, че повечето българи живеят зад граница и носят тяхната България в джоба си. като събереш парченцата - ето ти едно мини-огнище. една малка светлинка. тукашната клада напоследък е поугаснала и не топли много. но все пак си е тук...
  • Колко копнеж и обич!
Предложения
: ??:??