Какво е това чувство,
когато лежиш все още буден,
за да свържеш с моливче всичките звезди?

Какво е? -
Когато съзираш единствения светещ прозорец,
не знаейки какво се случва там,
не знаейки какво те кара да гледаш там?

Или...
когато чуваш сърцето ти как тупти,
но няма кой да го послуша?

Какво е чувството,
когато всеки полъх на вятъра те докосва като Него,
всяка снежинка те поглежда като Него,
всеки шум звучи като Него,
а Него го няма?

Какво е? -
Когато погледнеш нагоре и видиш падаща звезда,
но няма какво да си пожелаеш?

Или...
когато в болката, пълзяща под кожата ти,
в аромата, ухаещ в косата ти,
в кръвта, останала във вените ти,
откриваш мен, обзела цялата ти същност?

Какво е това чувство,
когато вдишваш сутрешния въздух,
прероден от недоизживения сън и самотния изгрев?

Какво е? -
Когато имаш толкова много да споделиш,
но даже нямаш хартия, където да пишеш?

: )