Какво може да ни обедини,
когато сякаш всички
сме разпръснати около пътя
и търсим новия си дом?
Нашата цел ли,
или всеобщото страдание?
Дали щеше да я има
тази пуста цел,
ако не бяха затворили
вратата на собстения ни дом?
Щяхме ли сега да сме
на пътя и да търсим
нещото, което имахме?
Това, което ни накара
да поемем този път,
не бе целта,
а страданието по тази цел.
© Емил Костов Все права защищены