Ти си за мене, Родино, любимата стряха,
гдето е люлката ми залюляна,
гдето за пръв път лъчите ме слънчеви сгряха,
гдето ме милваше мама засмяна!
Ти си за мене, Родино, градчето, в което
учих в щастливи младежки години,
гдето почувствах и трепети първи в сърцето,
и полетяха мечтите ми сини!
Ти си за мене, Родино, училище бяло,
гдето ме срещаха сутрин дечица
с росни букети. И всяко, с лице засияло,
тръгваше бодро след мене в редица!
Ти си за мене, Родино, земята, която
в тежки години откърми герои!
Ти си за мене единствена майчица свята!
Нека са ведри просторите твои!
© Славка Любенова Все права защищены