Ти се раждаш в света – камък объл,
запокитен в житейския вир,
претъркулен и влачен в прокоби,
от съдбата подхвърлян безспир.
Всяка жилка позната е мъка;
всяка бръчка е ръбест гранит,
по трошица от ранна разлъка,
песъчинка от трепет размит.
От душата е късчица слюда;
от сърцето е свлачище, ров…
Уж студена повърхност безлюдна,
а в недрата ù толкоз любов!
И пробива те с жар – капка обич –
от върха на страстта – сталактит;
във въртопи от горест и злоба
барелефът на радост е мит!
Самосечец, с делата дълбаеш
и променяш се в Божия свят.
Всеки къс без душа канара е,
но с лика си човек е познат...
03.02.2021 г.
© Владислав Недялков Все права защищены