15 янв. 2009 г., 08:57

Капсула

1.1K 0 3
Стъпвам на пръсти
и чакам момента...
чакам... и паля цигара,
тя изгаря,
но аз още стоя;
започвам да броя,
но на обратно
стоя... и стоя...
стигнах до нула
но пак продължавам...
времето не лети,
само мълчи
и за никъде не бърза -
а вие за къде бързате?

Отдавна ви гледам,
но вие сте заети -
не ме забелязвате,
защото показвате на себе си
най-различни предмети;
предмети без смисъл,
предмети без стойност
вие ще умрете
така че побързайте...

Чувате ли ме?
Без отговор.
Вие не сте хора -
вие сте животни!
Точки в безкрая
и между другото
... ще умрете!

Една вселена,
а в нея галактики,
а в тях звезди,
до тях планети,
в тях континенти,
в континентите... хора,
в някои хора - още хора
и всички те бързат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Икабод Крейн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...