Катастрофа
649
0
0
Ти бъди спокоен и щастлив…
аз съм катастрофа, с крачки тихи.
Ще започна да рисувам твоя срив
в едва забележими малки щрихи.
Стъпвайки на пръсти, ще доходя,
и теб ще те превърна в руина.
Вярна съм на своята природа.
Родена съм прокоба, не жена.
Погълнат си в своята разруха.
На теб ще ти се услади това…
Тръгвам си.
‘Защо?’,
но аз съм глуха…
Затвори след мене своята врата.
И недей очаква мене пак да срещнеш,
Тези като мен са груби грешки…
Те са ненаситни, всемогъщи.
и никога не са едни и същи…
Когато разбереш, ще бъде късно…
къде си виждал буря да се връща?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Съндей Все права защищены
