Ти бъди спокоен и щастлив… 
аз съм катастрофа, с крачки тихи.
Ще започна да рисувам твоя срив
в едва забележими малки щрихи. 

Стъпвайки на пръсти, ще доходя, 
и теб ще те превърна в руина.
Вярна съм на своята природа. 
Родена съм прокоба, не жена.

Погълнат си в своята разруха. 
На теб ще ти се услади това…

Тръгвам си. 
‘Защо?’, 
но аз съм глуха… 
Затвори след мене своята врата. 

И недей очаква мене пак да срещнеш,
Тези като мен са груби грешки…
Те са ненаситни, всемогъщи. 
и никога не са едни и същи…
Когато разбереш, ще бъде късно…
къде си виждал буря да се връща?