Колко ли е хубаво да си лек и свободен
от всички  вътрешни, душевни борби,
и колко е трудно да не бъдеш поробен
от мнение чуждо и хорски мълви.


И да умееш да се лекуваш навреме
от бодливата чувствителност преди,
хората да те стъпчат без проблеми
и да не оставят от тебе следи.


И на теория в ума си всичко аз знам,
но за жалост практиката  ми куца - уви.
Доближи ли се някой, предвиждам капан
и затварям се в познатите чет'ри стени.


Представям си само какво би било,
ако нямах в мене съмнение,
ако там увереност беше свила гнездо
и ми шепнеше на ухо откровение.


Тогава главата щях да вдигна високо
и щях да стъпвам смело напред,
нямаше да стаявам думи дълбоко,
да бъда невзрачна като скъсан билет.


Дерзайте вие, които сте скрили
смела душа във вашата гръд,
важно гориво с нея сте отпили
за всеки, поел по житейския път.


А аз ще остана извън тези пътеки,
които самочувствието с лекота си прокарва,                            
защото те отхвърлят безмилостно всеки,
който в себе си не може да повярва.