калчева (Елена Калчева)
332 754
16 мая 2007 г., 08:42

КАТО ВЪЛНА ОТМИНИ МЕ 

  Поэзия
553 0 4
                          КАТО  ВЪЛНА  ОТМИНИ МЕ

              ЗА ПОСЛЕДНО  ПАК НЕЖНО ЦЕЛУНИ МЕ,
              ПОСЛЕ, МИЛИ, ПРОСТО  ТИ МЕ ЗАБРАВИ!
              ОСТАВИМЕ   ДА  ОТМИНА,  НЕ  МОЛИ МЕ,
              ПЪТИЩАТА НИ  РАЗМИНАВАТ  СЕ ДОРИ!

              ИЗТРЪПНЕ  ЛИ  СЪРЦЕТО  МИ ГОРЕЩО
              И  ОТ СИЛНА  ОБИЧ, ДАЖЕ МЕ БОЛИ...
              ЗНАМ,   ПАК  ЩЕ   МИ  ЛИПСВА -
              МНОГО - ТВОЙТА  НЕЖНОСТ.
              ДАЛИ ЩЕ ТЕ ЗАБРАВЯ, НЕ ЗНАЯ,  УВИ...

             Е, ВЪЛНА СЪМ АЗ ОТ СИНЬОТО МОРЕ,
             ЖЕЛАН  СЛЪНЧЕВ  БРЯГ,
             КЪМ ТЕБЕ ПРЕЛИВАМ...
             УСТРЕМЕНА, ЕДВА ДО ТЕБ СЕ ДОБЕРЕ,
             СЪС СИЛА МОЩНА, ЗЛОВЕЩО СЕ РАЗБИВАМ...

© Елена Калчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Позволи ми:Вълна съм аз от синьото море.
    Желая слънчев бряг.
    Към теб преливам.
    Устремена те докосвам със любов,
    но с мощна сила зловещо се разбивам.
    Стихотворението е страхотно хубаво!
  • Разликата между теб, Вълна и брега е, че той винаги ще си стои там, а ти ще срещаш непрекъснато други брегове...
  • Хубаво е, въздейства ми!
  • Паметта е нещо велико!Ако е запълнена с хубави спомени,още по-добре
Предложения
: ??:??