16 мая 2007 г., 08:42

КАТО ВЪЛНА ОТМИНИ МЕ

Поэзия

712 0 4

                          КАТО ВЪЛНА ОТМИНИ МЕ

              ЗА ПОСЛЕДНО ПАК НЕЖНО ЦЕЛУНИ МЕ,
              ПОСЛЕ, МИЛИ, ПРОСТО ТИ МЕ ЗАБРАВИ!
              ОСТАВИМЕ ДА ОТМИНА, НЕ МОЛИ МЕ,
              ПЪТИЩАТА НИ РАЗМИНАВАТ СЕ ДОРИ!

ИЗТРЪПНЕ ЛИ СЪРЦЕТО МИ ГОРЕЩО
И ОТ СИЛНА ОБИЧ, ДАЖЕ МЕ БОЛИ...
ЗНАМ,   ПАК ЩЕ МИ ЛИПСВА -
              МНОГО - ТВОЙТА НЕЖНОСТ.
              ДАЛИ ЩЕ ТЕ ЗАБРАВЯ, НЕ ЗНАЯ, УВИ...

   Е, ВЪЛНА СЪМ АЗ ОТ СИНЬОТО МОРЕ,
   ЖЕЛАН СЛЪНЧЕВ БРЯГ,
             КЪМ ТЕБЕ ПРЕЛИВАМ...
   УСТРЕМЕНА, ЕДВА ДО ТЕБ СЕ ДОБЕРЕ,
   СЪС СИЛА МОЩНА, ЗЛОВЕЩО СЕ РАЗБИВАМ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Позволи ми:Вълна съм аз от синьото море.
Желая слънчев бряг.
Към теб преливам.
Устремена те докосвам със любов,
но с мощна сила зловещо се разбивам.
Стихотворението е страхотно хубаво!

2007-05-16T10:30:57+03:00
ria (Гергана Иванова)

Разликата между теб, Вълна и брега е, че той винаги ще си стои там, а ти ще срещаш непрекъснато други брегове...

2007-05-16T08:59:08+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Хубаво е, въздейства ми!

2007-05-16T08:56:35+03:00
пантера (Галя)

Паметта е нещо велико!Ако е запълнена с хубави спомени,още по-добре

2007-05-16T08:51:59+03:00