Казана дума - хвърлен камък!
Хвърлен камък - боли счупеното стъкло.
Стъклени надежди умират,
умират умножени по сто.
Казах вълшебните думи,
вълшебните думи отварят врати.
Стават океани реките безводни.
Безводните чуства ти напои с обич!
Каза, че си пустиня.
Пустиня с прашни следи,
следи от минали рани.
Рани от дълбоки бразди.
Казах ти - каза ми!
Игра на слова.
Играта превърна се в наша съдба!
© Василка Ябанджиева Все права защищены