Казват...

Казват, че животът продължава.

Но какъв живот е той без теб,

живот обречен на забрава,

живот, течащ назад, а не напред.

Казват, че времето лекува.

Но защо след месеци, години

болката продължава да бушува,

а спомените са незабравими.

Казват, просто забрави я.

Но, как да го забравя, как да се лиша

от чувството на сладката магия,

що ме радва и дълбоко в мен тая.

Казват, че ще срещна нова, истинска любов.

Но как на друга “Обичам те” да кажа,

думи свидни, нежен зов,

които единствено за тебе пазя.

Казват…стотици, хиляди неща,

но сърцето не иска да послуша.

Да страда-открай време по света,

май заложено е в човешката душа.

                                                                               06.03.2005