6 мар. 2005 г., 22:33

Казват........

1.3K 0 1

                                    Казват...



Казват, че животът продължава.

Но какъв живот е той без теб,

живот обречен на забрава,

живот, течащ назад, а не напред.

Казват, че времето лекува.

Но защо след месеци, години

болката продължава да бушува,

а спомените са незабравими.

Казват, просто забрави я.

Но, как да го забравя, как да се лиша

от чувството на сладката магия,

що ме радва и дълбоко в мен тая.


Казват, че ще срещна нова, истинска любов.

Но как на друга “Обичам те” да кажа,

думи свидни, нежен зов,

които единствено за тебе пазя.


Казват…стотици, хиляди неща,

но сърцето не иска да послуша.

Да страда-открай време по света,

май заложено е в човешката душа.



                                                                               06.03.2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иво Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...