Кедър

5 февр. 2015 г., 17:35

Поэзия

480 0 2

Може би твърде късно те срещнах,

може би е твърде късно за изповеди,

може би е твърде късно да те допусна в живота си,

може би е твърде късно да остана в живота ти...

… И все пак аз те обичам,

дори да си тръгнеш,

дори да си тръгна

дори никога повече да не те видя…

Да не те докосна…

Да не те целуна…

... Аз имам своите сънища!

Аз бях там, където беше и ти.

Ти вярваш в това, в което вярвам и аз,

а времето и пространството са просто илюзия… понякога!

Но ти ще останеш в сърцето ми

и често ще идваш в сънищата ми,

защото твоите мисли ме търсят!

И тогава там под кедъра ще разговаряме – за Бог, за света и за хората

и ще ми шепнеш на твоя език,

с нежен глас ще ми пееш песните си

и с пълно гърло ще крещиш името ми.

На сутринта ще се будя с умора,

все едно цяла нощ съм пътувала

и ще мириша на парфюма ти.

По нозете ми ще има пясък,

а в косите си ще намирам иглички от кедър.