КИНО (по Н.Й. Вапцаров) 

От работа до хипермаркета - кафе, храна и шум, 
по телевизията - пак безсмислен шум, реклами, 
от интернет - безплатен филм, да ме прощава хан ти Крум, 
какво ти кино, каква "Една човешка драма". 

Как с трепет вечерта избягваме действителността ни, 
заменена с нещо притъпено, безопасно, смляно, 
как после трепетно, като на кино потъваме в съня ни, 
където борбите ни, ах, изненадващо намират смисъл, 
където изненадващо живее, диша любовта ни, 
звънти тъй безразлична към сърцата ни безотговорни, 
където песните ни до една са безмоторни... 

... И през нощта във тясното легло 
дали ще изгорим по двама 
или сами ще гаснем - едно е ясно: 
Живот, борба, с любов и без - 
трагикомичната човешка драма 
за всеки - само не за теб - е - как да кажа - е измама.