Клада във нас
667
0
0
Забранена съдба мойте сълзи разплисква
и умират във мен сякаш хиляди тела,
тъй дълбоко, както Космос - Луна, аз те искам,
премълчавайки своето силно Ела.
И по навик зова те, както знае света,
както знае и Бог, ала двамата знаем,
че е силно, по-силно от святост, вина
и безсилни се впускаме - нека е краят...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тони Колев Все права защищены
