Ключ
724
0
0
Аз бях твоя, ти беше мой.
Ти поигра с мен, аз с теб.
Ти се изсмя на мен, аз плаках за теб.
Студено в мен е сърцето.
Научих се как да го заключа и окова, за да остане цяло.
Ключа захвърлих някъде по света
и само този, който ме заслужи, ще го намери.
Ще мв кара да се усмихвам,
да се радвам на всяка минута с него.
Светът ще е по-светъл, по-топъл, по-хубав, но само с него.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Данчева Все права защищены
