Ключ
За сърцето си ти дадох ключ.
Не е златен. Не е и с диаманти.
Но от тук до вечността
за ключа ти няма дубликати.
Не отключва искани врати
и съкровища, блага не носи.
Не изход от нечакани беди,
той е вход за влюбени души.
Този ключ понякога ръждясва.
А понякога в ключалката не пасва.
Но дори и малките деца
знаят, че вали и грее в любовта.
Винаги в себе си носи ключа,
да си влизаш щом поискаш.
Аз не моля ти да ми отвръщаш с ключ,
искам да съм ти ключодържател.
Не е златен. Не е и с диаманти.
Но от тук до вечността
за ключа ти няма дубликати.
Не отключва искани врати
и съкровища, блага не носи.
Не изход от нечакани беди,
той е вход за влюбени души.
Този ключ понякога ръждясва.
А понякога в ключалката не пасва.
Но дори и малките деца
знаят, че вали и грее в любовта.
Винаги в себе си носи ключа,
да си влизаш щом поискаш.
Аз не моля ти да ми отвръщаш с ключ,
искам да съм ти ключодържател.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
