Там някъде в стената на хамбара

е скрит един ключ,

бе чул някой да казва на някого,

не помнеше друго.

Не помнеше кога и къде,

някъде в зората на живота му,

когато бе едно объркано дете,

а вселената стоеше неотключена.

Оттогава той рови с пръсти в стената,

стърже с нокти кирпичения зид.

Година след година, расте и старее,

но не спира да търси заровения ключ.

Парче по парче бавно се руши стената,

ден след ден детето става мъж, после старец.

Идва залез след изгрев, изгрев след залез,

животът минава, ключът още го няма.

Хамбарът прилича на голям затвор

за излежаване на доживотни присъди,

никога няма да разбереш какво става навън,

обречен си до гроб зида да човъркаш.

Малкото момче, което сега е старец,

отдавна не помни кой, кога и къде

му беше казал, че има ключ към вселената,

скрит така дълбоко в живота. Та чак в небитието.