Четеш по мен…
И сякаш съм любимата ти книга.
В очите ми откриваш паднали звезди.
И пожелаваш, вечно да ме има,
да бъда в нощите, в самотните ти дни.
Разлистваш ме…
До теб достига аромат на мед и мляко,
пленили сетивата ти в нощта.
А аз ще бъда сън, до теб ще съм за малко,
в очите ми ще виждаш синева.
Не искаш да затвориш тази книга,
че тя за теб е най-желаният роман.
И всеки сън, до утрото достигнал,
от истинска любов ще е огрян.
29.11.2020